26 ene 2007, 15:45

Съмнение 

  Poesía
662 0 11
Пролази вътре бавно
и подмолно
и почна да гризеш, гризеш във мен...
СЪМНЕНИЕ, влудяващо
и болно!
Крадеш и от дъха ми уморен!

И всеки ден по-силно в мене
блъскаш,
дрънчиш като изгнила ламарина,
извиваш се, плющиш, зловещо
съскаш,
засядаш в гърлото като ангина!

Превземаш ме с кикотене
зъбато
и черниш, черниш моята душа.
Но ти помни, че си във мене, само
защото аз ти позволих
това!

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??