1 may 2007, 8:49

Съмнения 

  Poesía
514 0 6
Разрошена, необуздана, боса,
в гнездото на мълчания се блъскам,
разнищвана от хиляди въпроси,
от парещи съмнения разкъсвана.
Рояци спомени в забавен кадър
измъчват недопятата ми песен.
Привикнала съм честичко да падам,
но от тесто кораво съм замесена.
Не казвам "Добър ден" на самотата
и тръните в петите не усещам.
Останах си с копнежите за лято,
с девическите пориви горещи.
Не съм се примирила с тишината,
на детството очите не забравих.
Омразата за мен е непозната -
с любов със всяка болка ще се справя.
Живея, за да мога да обичам
и всяка глътка нежност да изпия.
По слънчевите пътища ще тичам
доброто у човека да открия.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави и от мен, Нели!!!
    Силни финални думи!!! Много хубав стих!!!
  • Живея, за да мога да обичам
    и всяка глътка нежност да изпия.
    По слънчевите пътища ще тичам
    доброто у човека да открия.

    Хубаво написано. Успех, Нели
  • Браво, Нели!
    Открий доброто!
  • Браво Нели!
    Намерих си съмишленичка!
  • Най-уморителния път си избрала...Успех ти пожелавам!
  • "Омразата за мен е непозната -
    с любов със всяка болка ще се справя."
    Браво Нели!
    Браво!
    Стихът ти е прелест!

Propuestas
: ??:??