1 мая 2007 г., 08:49

Съмнения

734 0 6
Разрошена, необуздана, боса,
в гнездото на мълчания се блъскам,
разнищвана от хиляди въпроси,
от парещи съмнения разкъсвана.
Рояци спомени в забавен кадър
измъчват недопятата ми песен.
Привикнала съм честичко да падам,
но от тесто кораво съм замесена.
Не казвам "Добър ден" на самотата
и тръните в петите не усещам.
Останах си с копнежите за лято,
с девическите пориви горещи.
Не съм се примирила с тишината,
на детството очите не забравих.
Омразата за мен е непозната -
с любов със всяка болка ще се справя.
Живея, за да мога да обичам
и всяка глътка нежност да изпия.
По слънчевите пътища ще тичам
доброто у човека да открия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави и от мен, Нели!!!
    Силни финални думи!!! Много хубав стих!!!
  • Живея, за да мога да обичам
    и всяка глътка нежност да изпия.
    По слънчевите пътища ще тичам
    доброто у човека да открия.

    Хубаво написано. Успех, Нели
  • Браво, Нели!
    Открий доброто!
  • Браво Нели!
    Намерих си съмишленичка!
  • Най-уморителния път си избрала...Успех ти пожелавам!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...