May 1, 2007, 8:49 AM

Съмнения

  Poetry
730 0 6
Разрошена, необуздана, боса,
в гнездото на мълчания се блъскам,
разнищвана от хиляди въпроси,
от парещи съмнения разкъсвана.
Рояци спомени в забавен кадър
измъчват недопятата ми песен.
Привикнала съм честичко да падам,
но от тесто кораво съм замесена.
Не казвам "Добър ден" на самотата
и тръните в петите не усещам.
Останах си с копнежите за лято,
с девическите пориви горещи.
Не съм се примирила с тишината,
на детството очите не забравих.
Омразата за мен е непозната -
с любов със всяка болка ще се справя.
Живея, за да мога да обичам
и всяка глътка нежност да изпия.
По слънчевите пътища ще тичам
доброто у човека да открия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави и от мен, Нели!!!
    Силни финални думи!!! Много хубав стих!!!
  • Живея, за да мога да обичам
    и всяка глътка нежност да изпия.
    По слънчевите пътища ще тичам
    доброто у човека да открия.

    Хубаво написано. Успех, Нели
  • Браво, Нели!
    Открий доброто!
  • Браво Нели!
    Намерих си съмишленичка!
  • Най-уморителния път си избрала...Успех ти пожелавам!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...