Съмнения
в гнездото на мълчания се блъскам,
разнищвана от хиляди въпроси,
от парещи съмнения разкъсвана.
Рояци спомени в забавен кадър
измъчват недопятата ми песен.
Привикнала съм честичко да падам,
но от тесто кораво съм замесена.
Не казвам "Добър ден" на самотата
и тръните в петите не усещам.
Останах си с копнежите за лято,
с девическите пориви горещи.
Не съм се примирила с тишината,
на детството очите не забравих.
Омразата за мен е непозната -
с любов със всяка болка ще се справя.
Живея, за да мога да обичам
и всяка глътка нежност да изпия.
По слънчевите пътища ще тичам
доброто у човека да открия.
© Нели Вангелова All rights reserved.
