Разрошена, необуздана, боса, в гнездото на мълчания се блъскам, разнищвана от хиляди въпроси, от парещи съмнения разкъсвана. Рояци спомени в забавен кадър измъчват недопятата ми песен. Привикнала съм честичко да падам, но от тесто кораво съм замесена. Не казвам "Добър ден" на самотата и тръните в петите не усещам. Останах си с копнежите за лято, с девическите пориви горещи. Не съм се примирила с тишината, на детството очите не забравих. Омразата за мен е непозната - с любов със всяка болка ще се справя. Живея, за да мога да обичам и всяка глътка нежност да изпия. По слънчевите пътища ще тичам доброто у човека да открия.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Силни финални думи!!! Много хубав стих!!!