14 mar 2008, 13:09

Съмнения

  Poesía
978 0 8
Ти мислиш – тя не ме харесва.
Ти мислиш – тя се подиграва.
Ти мислиш - и да ме привлича...
ще й се носи лоша слава.

Нахално влезла във съня ми,
брутално там се подвизава.
Ще я изгоня, ще я пъдя,
не искам да я притежавам.

Ти мисиш – тя държи ме с примка,
предлага с нея да мечтая.
Изплела е със фина бримка,
прекрасна пролетна омая.

Ти мислиш – иска да ме има,
а после, като всички други,
ще си замине с любовта ми,
ще ми останат само думи.

Ще ми остави състраданието си
или изпросена целувка.
Ти мислиш – тя не заслужава,
дори загадъчна милувка.

Със мислите ти се не боря,
със мислите ти не общувам.
Аз във сърцето ти се целя,
със него дръзко ще флиртувам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може да си права, но след като подарих стиха, ноща не ми беше постна
    Да ти се случват само хубави неща!
  • Хубаво стихче, но накрая става малко постно. Не знам от какво, но нещо тръпката се губи... Иначе идеята ти е добра. Поздрав!
  • Благодаря на критиката за двойката, но нещо обосновката ми се губи

  • дързък финал, кефещ! поздрав!
  • Хубав стих,който впечатлява!Усмивка за теб!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...