16 may 2009, 19:44

Съмнения и въпросителни (На Г.П.) 

  Poesía
610 0 4

Няма ги безкрайностите вечни,

няма извънвъздушни сияния.

Няма съдби синьо преплетени,

няма сбъднати крехки мечтания.

 

Има сенки от сивкави реалности,

има спомени за смели пожелавания,

има еднообразни дни и баналности,

има яд за несбъднати сближавания.

 

Няма ангели с криле от звезди,

няма ги дори белите ни самодиви.

Няма нежноуханни, плахи мечти.

Няма го порива да бъдем щастливи.

 

Има срокове и разписания, и релси,

има мигове на отчаяние и злоба.

Има еднакви до болка траверси.

А влаковете те отвеждат в гроба.

 

И ни трябва нещо - да се хванем,

да не полетим във зиналата яма.

Търсим причини, за да останем.

И се молим горещо за промяна.

 

Влюбваме се силно и тревожно,

любовта е нашето тайно спасение.

Ала изтървем ли я, не можем

да повярваме вече в спасението.

 

Търпим трагедиите на дните,

редим в колекции неволите.

Събираме сълзите си в душите

и за помощ ни е срам да молим.

 

Не, няма ги безкрайностите вечни,

има мигове със гняв преситени.

Не няма в душите ни човечност -

има съмнения и въпросителни.

© Кали Пламенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Таня!

    Никодиме, а не е ли валидно и обратното?! Света ни е огледален... и малко сбъркан.

    Грета, надявам се поне за един, само за един на не бъде "все едно" и заради този един да успея да променя по-следващия ден.

    Поздрави! Благодаря за коментарите.
  • Утре пак ще бъде като вчера. И без мен, и без теб - все едно...
  • Това, което е извън нас е отражение на това в нас. Може ли сбърканото да се поправи...
  • Поздравления за стиха!Трогателно ангажиран и буди размисъл.
Propuestas
: ??:??