Съмнения и въпросителни (На Г.П.)
Няма ги безкрайностите вечни,
няма извънвъздушни сияния.
Няма съдби синьо преплетени,
няма сбъднати крехки мечтания.
Има сенки от сивкави реалности,
има спомени за смели пожелавания,
има еднообразни дни и баналности,
има яд за несбъднати сближавания.
Няма ангели с криле от звезди,
няма ги дори белите ни самодиви.
Няма нежноуханни, плахи мечти.
Няма го порива да бъдем щастливи.
Има срокове и разписания, и релси,
има мигове на отчаяние и злоба.
Има еднакви до болка траверси.
А влаковете те отвеждат в гроба.
И ни трябва нещо - да се хванем,
да не полетим във зиналата яма.
Търсим причини, за да останем.
И се молим горещо за промяна.
Влюбваме се силно и тревожно,
любовта е нашето тайно спасение.
Ала изтървем ли я, не можем
да повярваме вече в спасението.
Търпим трагедиите на дните,
редим в колекции неволите.
Събираме сълзите си в душите
и за помощ ни е срам да молим.
Не, няма ги безкрайностите вечни,
има мигове със гняв преситени.
Не няма в душите ни човечност -
има съмнения и въпросителни.
© Кали Пламенова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Утре пак ще бъде като вчера. И без мен, и без теб - все едно...
-
Това, което е извън нас е отражение на това в нас. Може ли сбърканото да се поправи...
-
Поздравления за стиха!Трогателно ангажиран и буди размисъл.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Никодиме, а не е ли валидно и обратното?! Света ни е огледален... и малко сбъркан.
Грета, надявам се поне за един, само за един на не бъде "все едно" и заради този един да успея да променя по-следващия ден.
Поздрави! Благодаря за коментарите.