Съмнения и въпросителни (На Г.П.)
Няма ги безкрайностите вечни,
няма извънвъздушни сияния.
Няма съдби синьо преплетени,
няма сбъднати крехки мечтания.
Има сенки от сивкави реалности,
има спомени за смели пожелавания,
има еднообразни дни и баналности,
има яд за несбъднати сближавания.
Няма ангели с криле от звезди,
няма ги дори белите ни самодиви.
Няма нежноуханни, плахи мечти.
Няма го порива да бъдем щастливи.
Има срокове и разписания, и релси,
има мигове на отчаяние и злоба.
Има еднакви до болка траверси.
А влаковете те отвеждат в гроба.
И ни трябва нещо - да се хванем,
да не полетим във зиналата яма.
Търсим причини, за да останем.
И се молим горещо за промяна.
Влюбваме се силно и тревожно,
любовта е нашето тайно спасение.
Ала изтървем ли я, не можем
да повярваме вече в спасението.
Търпим трагедиите на дните,
редим в колекции неволите.
Събираме сълзите си в душите
и за помощ ни е срам да молим.
Не, няма ги безкрайностите вечни,
има мигове със гняв преситени.
Не няма в душите ни човечност -
има съмнения и въпросителни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кали Пламенова Всички права запазени
