Сън
Тъй ясна и безкрайна нощ е,
самотно светят си звездите,
поредна вечер те сънувам,
не спират да текат очите.
Сърцето бие, ще се пръсне,
но любовта ти няма да възкръсне.
И казват, че една любов кога умира,
се ражда друга, а тъгата спира.
Но при мен не е така,
нищо друго се не ражда,
освен погубваща тъга.
Спасението ми веч' е ясно -
дървено корито тясно!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариян Методиев Todos los derechos reservados
Харесват ми стихотворенията ти..
