1.02.2008 г., 22:20

Сън

Поезия

918 0 3

Тъй ясна и безкрайна нощ е,
самотно светят си звездите,
поредна вечер те сънувам,
не спират да текат очите.
Сърцето бие, ще се пръсне,
но любовта ти няма да възкръсне.
И казват, че една любов кога умира,
се ражда друга, а тъгата спира.
Но при мен не е така,
нищо друго се не ражда,
освен погубваща тъга.
Спасението ми веч' е ясно -
дървено корито тясно!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

usmivchica (Дани Георгиева)

Хей, приятел, тая дето те е разочаровала, направо не знае какво е направила. Всичките ти работи са все за нея. Заслужава ли си вниманието. Насочи положителната си енергия /която съм сигурна че имаш/ към някое момиче, което ще те оцени и те заслужава... И се усмихвай по - често.Мисля че си весел човек по природа.. Харесват ми стихотворенията ти..

2008-02-04T09:17:35+02:00
Люска (Люска Петрова)

Не - дървеното корито не е решение. Има много чувство и искреност в това стихотворение.

2008-02-03T13:40:56+02:00
lana_87 (Лана Стоянова)

ами имаш и по-добри работи,харесва ми,но знам че можеш още

2008-02-02T21:17:14+02:00