generala_m3 (Мариян Методиев)
8 62
1.02.2008 г., 22:20 ч.

Сън 

  Поезия
662 0 3

Тъй ясна и безкрайна нощ е,
самотно светят си звездите,
поредна вечер те сънувам,
не спират да текат очите.
Сърцето бие, ще се пръсне,
но любовта ти няма да възкръсне.
И казват, че една любов кога умира,
се ражда друга, а тъгата спира.
Но при мен не е така,
нищо друго се не ражда,
освен погубваща тъга.
Спасението ми веч' е ясно -
дървено корито тясно!!!

© Мариян Методиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей, приятел, тая дето те е разочаровала, направо не знае какво е направила. Всичките ти работи са все за нея. Заслужава ли си вниманието. Насочи положителната си енергия /която съм сигурна че имаш/ към някое момиче, което ще те оцени и те заслужава... И се усмихвай по - често.Мисля че си весел човек по природа.. Харесват ми стихотворенията ти..
  • Не - дървеното корито не е решение. Има много чувство и искреност в това стихотворение.
  • ами имаш и по-добри работи,харесва ми,но знам че можеш още
Предложения
: ??:??