16 jun 2009, 20:07

Сън

  Poesía
1.1K 0 0

Вечер заспивам,
сутрин ставам,
истина ли е се питам,
вдигам глава и живота си продължавам.

 

Надеждата крепи човека,
за всички ни тя е утеха,
сто пъти да паднем, веднъж ще станем,
със всичко ще се преборим и радостни ще останем.

 

Моята мечта
в съня остава,
времето минава
но не всичко се забравя.

 

Насън към родния си дом ще тръгна,
моля Господ да бъде с мен, когато там се върна,
да мина по пътя златен с чудни цветя,
райска градина с неземна красота.

 

Сън прекрасен, тъй непредвидим,
сън прекрасен, тъй неповторим,
сън прекрасен, истина една,
сън прекрасен, осъществи ми таз' мечта.

 

Всеки сънува ту нещо, за което мечтае, ту нещо свободно, но най-важното е когато се събудим да вдигнем глава и да осъществим всяка наша мечта, както в съня, а не да паднем и да се предадем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...