Jun 16, 2009, 8:07 PM

Сън

  Poetry
1.1K 0 0

Вечер заспивам,
сутрин ставам,
истина ли е се питам,
вдигам глава и живота си продължавам.

 

Надеждата крепи човека,
за всички ни тя е утеха,
сто пъти да паднем, веднъж ще станем,
със всичко ще се преборим и радостни ще останем.

 

Моята мечта
в съня остава,
времето минава
но не всичко се забравя.

 

Насън към родния си дом ще тръгна,
моля Господ да бъде с мен, когато там се върна,
да мина по пътя златен с чудни цветя,
райска градина с неземна красота.

 

Сън прекрасен, тъй непредвидим,
сън прекрасен, тъй неповторим,
сън прекрасен, истина една,
сън прекрасен, осъществи ми таз' мечта.

 

Всеки сънува ту нещо, за което мечтае, ту нещо свободно, но най-важното е когато се събудим да вдигнем глава и да осъществим всяка наша мечта, както в съня, а не да паднем и да се предадем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...