Jun 16, 2009, 8:07 PM

Сън 

  Poetry
666 0 0

Вечер заспивам,
сутрин ставам,
истина ли е се питам,
вдигам глава и живота си продължавам.

 

Надеждата крепи човека,
за всички ни тя е утеха,
сто пъти да паднем, веднъж ще станем,
със всичко ще се преборим и радостни ще останем.

 

Моята мечта
в съня остава,
времето минава
но не всичко се забравя.

 

Насън към родния си дом ще тръгна,
моля Господ да бъде с мен, когато там се върна,
да мина по пътя златен с чудни цветя,
райска градина с неземна красота.

 

Сън прекрасен, тъй непредвидим,
сън прекрасен, тъй неповторим,
сън прекрасен, истина една,
сън прекрасен, осъществи ми таз' мечта.

 

Всеки сънува ту нещо, за което мечтае, ту нещо свободно, но най-важното е когато се събудим да вдигнем глава и да осъществим всяка наша мечта, както в съня, а не да паднем и да се предадем!

© Стефан Станчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??