30 nov 2007, 6:52

Сън

1.3K 0 16
Сън

Нощ на вълшебства и неземна красота,
очи затварям и сънувам чудеса.
Танцуващи джуджета под коледна елха,
отеква над реката на рибите смеха.
Високо в небесата слонове летят,
паяци от златни нишки мрежи си плетат.
Самодива ми налива чудодейно питие,
жълти мечки пият чай от каркаде.
Кукувица мъти своите яйца,
деца играят дама с мраморни лица.
Ето те и тебе в каляска от цветя,
в очите ти синеят морските недра.
Два бели коня галопират във синхрон,
негър в розов смокинг свири блус на саксофон.
Кристален звън се носи високо над града,
изпълва със блаженство и твоята душа.
Предчувствам - ще се случи някаква беда,
колелата тракат, летят към пропастта.
Опитвам да те стигна - протягам ти ръка,
но ти ме гледаш странно с някаква тъга.
Почти изпаднал в ужас започвам да крещя,
плувнал в пот се стряскам с чувство за вина.
Съмва се и ето, пристига сутринта,
с мисълта за теб, започвам пак деня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...