30 nov 2007, 6:52

Сън 

  Poesía » De amor
992 0 16
Сън

Нощ на вълшебства и неземна красота,
очи затварям и сънувам чудеса.
Танцуващи джуджета под коледна елха,
отеква над реката на рибите смеха.
Високо в небесата слонове летят,
паяци от златни нишки мрежи си плетат.
Самодива ми налива чудодейно питие,
жълти мечки пият чай от каркаде.
Кукувица мъти своите яйца,
деца играят дама с мраморни лица.
Ето те и тебе в каляска от цветя,
в очите ти синеят морските недра.
Два бели коня галопират във синхрон,
негър в розов смокинг свири блус на саксофон.
Кристален звън се носи високо над града,
изпълва със блаженство и твоята душа.
Предчувствам - ще се случи някаква беда,
колелата тракат, летят към пропастта.
Опитвам да те стигна - протягам ти ръка,
но ти ме гледаш странно с някаква тъга.
Почти изпаднал в ужас започвам да крещя,
плувнал в пот се стряскам с чувство за вина.
Съмва се и ето, пристига сутринта,
с мисълта за теб, започвам пак деня.

© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??