Сън
Шепотът на дървесата, сякаш занемял,
приличаше на арфи, които пеят, но с жал,
готови да замлъкнат...
Пееха ти за любов,
ала спеше ти, спеше
и не чуваше това опиянение.
Дойдох при теб щастлива, че те виждам.
Светът в краката ти ми беше,
но целунах те, защото бе заспал
и си тръгнах натъжена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Боряна Желязкова Todos los derechos reservados