3 sept 2007, 10:34

Сън

  Poesía
848 0 5
                                   Сънувах те заспал в белите чаршафи.
                                   Шепотът на дървесата, сякаш занемял,
                                   приличаше на арфи, които пеят, но с жал,
                                   готови да замлъкнат...

                                   Пееха ти за любов,
                                   ала спеше ти, спеше
                                   и не чуваше това опиянение.

                                   Дойдох при теб щастлива, че те виждам.
                                   Светът в краката ти ми беше,
                                   но целунах те, защото бе заспал
                                   и си тръгнах натъжена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Желязкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...