Sep 3, 2007, 10:34 AM

Сън

  Poetry
851 0 5
                                   Сънувах те заспал в белите чаршафи.
                                   Шепотът на дървесата, сякаш занемял,
                                   приличаше на арфи, които пеят, но с жал,
                                   готови да замлъкнат...

                                   Пееха ти за любов,
                                   ала спеше ти, спеше
                                   и не чуваше това опиянение.

                                   Дойдох при теб щастлива, че те виждам.
                                   Светът в краката ти ми беше,
                                   но целунах те, защото бе заспал
                                   и си тръгнах натъжена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Желязкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...