Sep 3, 2007, 10:34 AM

Сън

  Poetry
858 0 5
                                   Сънувах те заспал в белите чаршафи.
                                   Шепотът на дървесата, сякаш занемял,
                                   приличаше на арфи, които пеят, но с жал,
                                   готови да замлъкнат...

                                   Пееха ти за любов,
                                   ала спеше ти, спеше
                                   и не чуваше това опиянение.

                                   Дойдох при теб щастлива, че те виждам.
                                   Светът в краката ти ми беше,
                                   но целунах те, защото бе заспал
                                   и си тръгнах натъжена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Желязкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....