Сън
СЪН
Нека заедно да посънуваме:
Една бреза, една дъга,
усмивка от дъжд
след едно ненадейно пътуване.
Два погледа, две лица,
стрък лале от чужда градина,
някой влак, стреснал нощта,
с който някой си е заминал.
Три желания, три пера –
въглено-звездна жарава,
а по нея в нестинарски хора
богът с дявола се надиграват.
Четири пътеки сред
четири къщни стени,
телефонът раздира съня ми:
Моля? Кой, по дяволите, звъни?
Грешка! Май че страдате от безсъние!
Пет целувки във пет сълзи,
ослепени от фарове в мрака...
Пет и трийсет. Часовникът ми звъни.
Ставам. Утро е. Знам, че ме чакаш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Иванов Todos los derechos reservados
