galentin (Валентин Иванов)
42 22
22 oct 2010, 12:36

Сън 

  Poesía » De amor
633 0 2

СЪН

Нека заедно да посънуваме:
Една бреза, една дъга,
усмивка от дъжд
след едно ненадейно пътуване.
Два погледа, две лица,
стрък лале от чужда градина,
някой влак, стреснал нощта,
с който някой си е заминал.
Три желания, три пера –
въглено-звездна жарава,
а по нея в нестинарски хора
богът с дявола се надиграват.
Четири пътеки сред
четири къщни стени,
телефонът раздира съня ми:
Моля? Кой, по дяволите, звъни?
Грешка! Май че страдате от безсъние!
Пет целувки във пет сълзи,
ослепени от фарове в мрака...
Пет и трийсет. Часовникът ми звъни.
Ставам. Утро е. Знам, че ме чакаш.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • браво много е добро
  • Велико е това ,което те вдъхновява,има толкова звън и ритъм в стиха ти,поздрави,защото ако нещо е хубаво,то трябва да бъде казано на глас.Никога не спирай да пишеш!!!
Propuestas
: ??:??