Сън

1 nov 2008, 10:03

Poesía » De amor

573 0 2

Сън

Умора тегне в раменете,

клепачи натежали морно

склопват се.

Омаен чародей ме за ръка

подхваща,

из приказни градини ме повежда

и сладка песен вятърът довея.

Ти пак ме чакаш - прелестна.

Усмивка топла лази по

устните прекрасни.

Даряват ме очите ти

със радост.

Докосват те ръцете ми

и в миг посипват се със злато.

Блажена топлина

гърдите ми залива

и странен вопъл

устните отронват...

... ЗАМРЯЛА ВЕЧНОСТ...

Буен вихър ме обгръща,

подема ме,

косите той развява

и жежки страсти,

и копнежи

в Вселената безбрежна

запилява.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.