Сън
Сън
Умора тегне в раменете,
клепачи натежали морно
склопват се.
Омаен чародей ме за ръка
подхваща,
из приказни градини ме повежда
и сладка песен вятърът довея.
Ти пак ме чакаш - прелестна.
Усмивка топла лази по
устните прекрасни.
Даряват ме очите ти
със радост.
Докосват те ръцете ми
и в миг посипват се със злато.
Блажена топлина
гърдите ми залива
и странен вопъл
устните отронват...
... ЗАМРЯЛА ВЕЧНОСТ...
Буен вихър ме обгръща,
подема ме,
косите той развява
и жежки страсти,
и копнежи
в Вселената безбрежна
запилява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богдан Велков Все права защищены
