9 jul 2010, 19:42

Сън 

  Poesía » De amor
594 0 6

Потъвам сред мечти унесена,

изпратила деня сама.

Очаквам те, че ти си моят сън,

при мен ще дойдеш, щом заспя.

 

Заспивам някак неочаквано,

и ето те, среднощен стих,

със устни блян, от мен измислени,

отпиваш от тъгата ми тъй тих.

 

Гласът ти - плътен спомен сутрешен,

попива в мен една сълза.

"Обичам те!" отеква в тъмното.

Треперя дълго във нощта.

 

Протягам пръсти  да докосна теб,

омайваща усмивка на лика,

но слънчев лъч пробяга в стаята,

събуди ме,  настъпил е денят.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??