Jul 9, 2010, 7:42 PM

Сън 

  Poetry » Love
606 0 6

Потъвам сред мечти унесена,

изпратила деня сама.

Очаквам те, че ти си моят сън,

при мен ще дойдеш, щом заспя.

 

Заспивам някак неочаквано,

и ето те, среднощен стих,

със устни блян, от мен измислени,

отпиваш от тъгата ми тъй тих.

 

Гласът ти - плътен спомен сутрешен,

попива в мен една сълза.

"Обичам те!" отеква в тъмното.

Треперя дълго във нощта.

 

Протягам пръсти  да докосна теб,

омайваща усмивка на лика,

но слънчев лъч пробяга в стаята,

събуди ме,  настъпил е денят.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??