Сън
Потъвам сред мечти унесена,
изпратила деня сама.
Очаквам те, че ти си моят сън,
при мен ще дойдеш, щом заспя.
Заспивам някак неочаквано,
и ето те, среднощен стих,
със устни блян, от мен измислени,
отпиваш от тъгата ми тъй тих.
Гласът ти - плътен спомен сутрешен,
попива в мен една сълза.
"Обичам те!" отеква в тъмното.
Треперя дълго във нощта.
Протягам пръсти да докосна теб,
омайваща усмивка на лика,
но слънчев лъч пробяга в стаята,
събуди ме, настъпил е денят.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
