5 nov 2009, 14:25

Сън

975 0 6

Защо пристигаш пак в съня ми?

Не тръгна ли отдавна,

завинаги оттам?

 

В градина, пълна с бурени и тръни,

в горещо лято

се беше свила любовта ми

жадна,

но тя е вече мъртва - това със сигурност го знам.

 

Защо примамваш ме в измислен свят

в очи със цвят на нощен океан?

За мене ти си вече непознат,

а в съня обсебваш

и потъвам там.

 

Едно несбъднато минало

се промъква нагло, докато спя.

Всичкото това дори не е било

и моля те, излез от мен сега!

 

Недай се връща никога!

Не искам да се давя в океан.

Сега подреждам редно дните си,

нередното е забранено - знам.

 

Научих се навремето от тебе

как изтръгва се любов от душа и плът,

как се изхвърля всичко непотребно,

тъй както вади се със корен зъб!

 

Сега, когато всичко е спокойно,

когато всичко е наред,

просто си върви достойно,

тъй както някога си тръгнах аз от теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "съня обсебваш"
    "несбъднато минало"
    "и потъвам там"

    Не потъвай в съня ,а го преплувай!!!
    Харесах и този стих!!!Поздрави!!!
  • е, не точно това имах предвид, Валя, но коментара ти ме усмихна наистина ))
  • Достойнството рядко се проявява при такива ситуации...
  • Да, така трябва. И да - страхливците са в миналото.
    Поздрав на вас и усмивки!
  • Така и трябва.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...