Сън
Защо пристигаш пак в съня ми?
Не тръгна ли отдавна,
завинаги оттам?
В градина, пълна с бурени и тръни,
в горещо лято
се беше свила любовта ми
жадна,
но тя е вече мъртва - това със сигурност го знам.
Защо примамваш ме в измислен свят
в очи със цвят на нощен океан?
За мене ти си вече непознат,
а в съня обсебваш
и потъвам там.
Едно несбъднато минало
се промъква нагло, докато спя.
Всичкото това дори не е било
и моля те, излез от мен сега!
Недай се връща никога!
Не искам да се давя в океан.
Сега подреждам редно дните си,
нередното е забранено - знам.
Научих се навремето от тебе
как изтръгва се любов от душа и плът,
как се изхвърля всичко непотребно,
тъй както вади се със корен зъб!
Сега, когато всичко е спокойно,
когато всичко е наред,
просто си върви достойно,
тъй както някога си тръгнах аз от теб.
© Лора All rights reserved.
е, не точно това имах предвид, Валя, но коментара ти ме усмихна наистина 
))
