28 nov 2010, 11:20

Сън

843 0 2

И тази нощ сънувах, че съм с теб,
но някак от различни светове,
и бродехме из пуста, непозната степ,
възседнали своите коне.
Препусках аз на белия си кон,
тъй кротък, тъжен и смирен,
а ти на черния си кон,
тъй черен, бърз и разярен.
Препускаше, а аз не можех да те стигна.
Все тичах, тичах ли след теб.
Страхувах се, че може да загина
с безчувствено  сърце, сърце от лед.
Ти тичаше към слънцето със шлем,
лицето ти бе мрачно и потайно,
аз - хваната във слънчевия плен,
се лутах все така безкрайно.
И тази нощ сънувах, че съм с теб...
прегърнала те бях щастлива,
и бродехме из безкрайната степ
на зебра черно бяла и красива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Бии Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...