Nov 28, 2010, 11:20 AM

Сън

  Poetry » Love
842 0 2

И тази нощ сънувах, че съм с теб,
но някак от различни светове,
и бродехме из пуста, непозната степ,
възседнали своите коне.
Препусках аз на белия си кон,
тъй кротък, тъжен и смирен,
а ти на черния си кон,
тъй черен, бърз и разярен.
Препускаше, а аз не можех да те стигна.
Все тичах, тичах ли след теб.
Страхувах се, че може да загина
с безчувствено  сърце, сърце от лед.
Ти тичаше към слънцето със шлем,
лицето ти бе мрачно и потайно,
аз - хваната във слънчевия плен,
се лутах все така безкрайно.
И тази нощ сънувах, че съм с теб...
прегърнала те бях щастлива,
и бродехме из безкрайната степ
на зебра черно бяла и красива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биби Бии All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...