“

аз не те виждах!

Когато ми говореше,

аз не те чувах!

Когато ме докосваше,

аз не те усещах!

А сега, когато те няма,

сетивата ми те викат!

Не разбрах за тебе толкова неща,

Животът ти не стигна за това!

Преди сънувах свобода,

исках да вървя напред сама!

Мислех, че ме задушаваш,

а думичката е била ЛЮБОВ!

Нямах време да ти кажа СБОГОМ,

но и да имах, никога няма да го кажа,

защото ти си тук и аз те чакам!

Искам всичко да е било лош сън,

който търпеливо ще сънувам,

за да свърши най-накрая!

Нямам сили да мечтая, но

и не искам да се обръщам назад,

защото трудно ще продължа напред!

Преди сънувах свобода,

а сега съм в плен на своя собствен сън!

Сънувам небето просторно –

твоят нов дом,

Където ти си мъничка звезда,

която свети само за мен!

И никога няма да се откажа

да сънувам съня си!

Ще дочакам неговия край,

за да се върнеш при мен!!!


13.12.2004г.
гр. София