25.11.2005 г., 20:50

СЪН

1.4K 0 1

 “

Пожелах си животът ми да бъде като в сън
 и сега сънувам своя  живот


(на баща ми)


Когато беше до мен,

аз не те виждах!

Когато ми говореше,

аз не те чувах!

Когато ме докосваше,

аз не те усещах!

А сега, когато те няма,

сетивата ми те викат!

Не разбрах за тебе толкова неща,

Животът ти не стигна за това!

Преди сънувах свобода,

исках да вървя напред сама!

Мислех, че ме задушаваш,

а думичката е била ЛЮБОВ!

Нямах време да ти кажа СБОГОМ,

но и да имах, никога няма да го кажа,

защото ти си тук и аз те чакам!

Искам всичко да е било лош сън,

който търпеливо ще сънувам,

за да свърши най-накрая!

Нямам сили да мечтая, но

и не искам да се обръщам назад,

защото трудно ще продължа напред!

Преди сънувах свобода,

а сега съм в плен на своя собствен сън!

Сънувам небето просторно –

твоят нов дом,

Където ти си мъничка звезда,

която свети само за мен!

И никога няма да се откажа

да сънувам съня си!

Ще дочакам неговия край,

за да се върнеш при мен!!!


13.12.2004г.
гр. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеф Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...