Животът понякога е мрачен,подъл и жесток.
Не ме забравяй нивга и помни ме,
не ме забравяй ти до гроб.
Аз зная,помня твойте устни и сладкият им сок,
впиващи се в мойте устни,
сякаш за последно сбогом.
Но не е последно и го знаеш,
не можеш ден и нощ без мен.
Казвал си ми:сънувам те и не мога да заспя от мисли по теб!
А аз ти казвам:прощавай,но същото е и при мен!
Всяка нощ легна ли в леглото,
студено е-не си при мен.
И си мисля какво ли ще е ако всяка вечер
те прегръщам и заспивам на топло до теб?
До теб,до твойто младо тяло,но...
отново няма да заспя,защото една твоя ласка само,
ще ме кара да те желая пак и пак.