13 feb 2013, 14:52

Сън 

  Poesía
687 0 2

СЪН  

 

Догарят последни слънчеви лъчи,

залезът на бурния ден още гори.

Бавно спуска се нощта,

духът ми полита над ръжта.

 

Понесен като птиче перце

в необятното звездно небе,

и ти сън, чудат и прекрасен,

поведи ме по лабиринта опасен.

 

Към онзи Еверест недостижим

да литна като искрица сред дим,

запалила мечтания копнеж,

на душата ми волния стремеж.

© Стоян Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??