Feb 13, 2013, 2:52 PM

Сън 

  Poetry
688 0 2

СЪН  

 

Догарят последни слънчеви лъчи,

залезът на бурния ден още гори.

Бавно спуска се нощта,

духът ми полита над ръжта.

 

Понесен като птиче перце

в необятното звездно небе,

и ти сън, чудат и прекрасен,

поведи ме по лабиринта опасен.

 

Към онзи Еверест недостижим

да литна като искрица сред дим,

запалила мечтания копнеж,

на душата ми волния стремеж.

© Стоян Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??