СЪН
Догарят последни слънчеви лъчи,
залезът на бурния ден още гори.
Бавно спуска се нощта,
духът ми полита над ръжта.
Понесен като птиче перце
в необятното звездно небе,
и ти сън, чудат и прекрасен,
поведи ме по лабиринта опасен.
Към онзи Еверест недостижим
да литна като искрица сред дим,
запалила мечтания копнеж,
на душата ми волния стремеж.
© Стоян Христов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
