Сън
СЪН
Догарят последни слънчеви лъчи,
залезът на бурния ден още гори.
Бавно спуска се нощта,
духът ми полита над ръжта.
Понесен като птиче перце
в необятното звездно небе,
и ти сън, чудат и прекрасен,
поведи ме по лабиринта опасен.
Към онзи Еверест недостижим
да литна като искрица сред дим,
запалила мечтания копнеж,
на душата ми волния стремеж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Христов Все права защищены
