13 февр. 2013 г., 14:52

Сън 

  Поэзия
710 0 2
СЪН
Догарят последни слънчеви лъчи,
залезът на бурния ден още гори.
Бавно спуска се нощта,
духът ми полита над ръжта.
Понесен като птиче перце
в необятното звездно небе,
и ти сън, чудат и прекрасен,
поведи ме по лабиринта опасен.
Към онзи Еверест недостижим
да литна като искрица сред дим,
запалила мечтания копнеж, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Христов Все права защищены

Предложения
: ??:??