13 февр. 2013 г., 14:52

Сън 

  Поэзия
686 0 2

СЪН  

 

Догарят последни слънчеви лъчи,

залезът на бурния ден още гори.

Бавно спуска се нощта,

духът ми полита над ръжта.

 

Понесен като птиче перце

в необятното звездно небе,

и ти сън, чудат и прекрасен,

поведи ме по лабиринта опасен.

 

Към онзи Еверест недостижим

да литна като искрица сред дим,

запалила мечтания копнеж,

на душата ми волния стремеж.

© Стоян Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??