28 ene 2015, 7:39

Сън

  Poesía
708 0 0

Поглед тежък, неприемлива е реалността.
Затварям очи и ето те сега.
Пред мен стоиш, разкошна в свойта сивота,
а две очи ме гледат с влажен поглед.
Във тях се дави отново моята душа.

 

Дъги се сливат, тъмни облаци далеч ехтят.
Бурята отминала е и за нов живот ражда се светът.
Във лъчи от радост се багри всяка жива твар,
егото е разрушено, няма вече господар.

 

А ти си в центъра на всичко, на всяка капчица роса.
На където и да се обърна, все там си,
усмихваш се на образа далечен през безкрайността.
И падам аз отново, пак не стигам твоята ръка.

 

Защото колкото си близо, два пъти си по-далеч
и аз се чудя вече дали и край ще има тази главоломна сеч.
Сърцето си в капан заключвам и го карам да мълчи,
че настана време за пореден път да отворя аз очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© .--DoRmeO. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...