2 jun 2015, 20:19  

Сън

  Poesía
598 0 0

Легнах късно снощи

и странен сън сънувах,

започна нещо да ме гложди,

но определено не бълнувах.

 

Возихме се ние двамата

в празен сто и две

и макар че аз съм дамата,

ти взех един билет.

 

Най-отзад се настанихме,

отвънка слънцето си светеше,

с разговори скуката убихме

и искра във мен блестеше.

 

Но усетих, неприкрита смелост

започнах да набирам аз

и напук на мойта зрелост

романтична станах в този час.

 

Жалко, май те уплаших

с всичко, което ти казах

и объркан явно те оставих,

след което се събудих и станах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...