2 jun 2015, 20:19  

Сън 

  Poesía
468 0 0

Легнах късно снощи

и странен сън сънувах,

започна нещо да ме гложди,

но определено не бълнувах.

 

Возихме се ние двамата

в празен сто и две

и макар че аз съм дамата,

ти взех един билет.

 

Най-отзад се настанихме,

отвънка слънцето си светеше,

с разговори скуката убихме

и искра във мен блестеше.

 

Но усетих, неприкрита смелост

започнах да набирам аз

и напук на мойта зрелост

романтична станах в този час.

 

Жалко, май те уплаших

с всичко, което ти казах

и объркан явно те оставих,

след което се събудих и станах.

© Марина Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??