Легнах късно снощи
и странен сън сънувах,
започна нещо да ме гложди,
но определено не бълнувах.
Возихме се ние двамата
в празен сто и две
и макар че аз съм дамата,
ти взех един билет.
Най-отзад се настанихме,
отвънка слънцето си светеше,
с разговори скуката убихме
и искра във мен блестеше.
Но усетих, неприкрита смелост
започнах да набирам аз
и напук на мойта зрелост
романтична станах в този час.
Жалко, май те уплаших
с всичко, което ти казах
и объркан явно те оставих,
след което се събудих и станах.
© Марина Маринова Всички права запазени