Jun 2, 2015, 8:19 PM  

Сън

  Poetry
597 0 0

Легнах късно снощи

и странен сън сънувах,

започна нещо да ме гложди,

но определено не бълнувах.

 

Возихме се ние двамата

в празен сто и две

и макар че аз съм дамата,

ти взех един билет.

 

Най-отзад се настанихме,

отвънка слънцето си светеше,

с разговори скуката убихме

и искра във мен блестеше.

 

Но усетих, неприкрита смелост

започнах да набирам аз

и напук на мойта зрелост

романтична станах в този час.

 

Жалко, май те уплаших

с всичко, което ти казах

и объркан явно те оставих,

след което се събудих и станах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...