Сънувах нещо доста приятно,

знаех си, че не може да е реално.

Толкова много искрени чувства притежавахме,

нямаше ги моментите, в които се унижаваме.

Беше като в приказките с хубав край,

имах чувството, че Земята е рай.

Както винаги в приказките всичко е красиво

и героите се държат необикновено мило.

Гледаше ме влюбено в очите,

изтриваше ми с устни ти от радост породени сълзите.

Казваше, че ме обичаш.

Казваше, че не искаш да отлиташ.

Казваше, че ще останеш заради мен.

Казваше, че си променен.

Но всичко това е само сън,

няма нищо общо с това навън.

`eFm1  { Евелина Димитрова Георгиева }