Сънувах нещо доста приятно,
знаех си, че не може да е реално.
Толкова много искрени чувства притежавахме,
нямаше ги моментите, в които се унижаваме.
Беше като в приказките с хубав край,
имах чувството, че Земята е рай.
Както винаги в приказките всичко е красиво
и героите се държат необикновено мило.
Гледаше ме влюбено в очите,
изтриваше ми с устни ти от радост породени сълзите.
Казваше, че ме обичаш.
Казваше, че не искаш да отлиташ.
Казваше, че ще останеш заради мен.
Казваше, че си променен.
Но всичко това е само сън,
няма нищо общо с това навън.
`eFm1 { Евелина Димитрова Георгиева }
© Евита Всички права запазени