12 oct 2012, 11:49

Сън

  Poesía » Otra
1.2K 0 6

Сънувам все един и същи сън.
Стопанката на къщата я няма.
Не чака вече здравецът отвън
да се завърне любовта голяма.
Заминала си подир сто лета,
без сбогом със мечтите да си вземе.
Днес няма кой с прощаваща ръка
да милва посребряващото време.
Сезоните със плам да развърти.
Да се разшета пъргаво из двора.
Прозорците със грейнали очи
за щастие широко да отвори.
Сънувам все един и същи сън...
Ще мога ли на масата да сложа
на хляба сладката кора, скръбта,
сърцето си и острото на ножа?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...