12.10.2012 г., 11:49 ч.
Сън
Сънувам все един и същи сън.
Стопанката на къщата я няма.
Не чака вече здравецът отвън
да се завърне любовта голяма.
Заминала си подир сто лета,
без сбогом със мечтите да си вземе.
Днес няма кой с прощаваща ръка
да милва посребряващото време.
Сезоните със плам да развърти.
Да се разшета пъргаво из двора.
Прозорците със грейнали очи
за щастие широко да отвори.
Сънувам все един и същи сън...
Ще мога ли на масата да сложа
на хляба сладката кора, скръбта,
сърцето си и острото на ножа?
© Димитрия Чакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Силвия, Ласка благодаря ви!
-
и аз харесах!
Поздрав, Димитрия! -
Хубаво!
-
Е, момчета, благодаря ви, че ме четете!
-
Много хубаво стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ще мога ли на масата да сложа
на хляба сладката кора, скръбта,
сърцето си и острото на ножа?"
Ти нe спираш да мe удивляваш! Силно, мнооого силно стихо, въпрeки чe "смърди" на...
ужасна БОЛКА... и на САМОТА!!!
Пак си за 6-так! Пиша ти го с радост!
(Аз всe ощe сe надявам и чакам "Стихосбирка"-та ти...)
!!!