Три след полунощ е – спряло е времето сякаш.
Не тиктака часовникът както го правеше вчера.
Все още съм буден и никакъв сън не ме хваща,
спи целият град, а за мен сънят е химера.
Ден подир ден и нощ след нощ се изнизват
и текат във все същото скучно русло
Спомени ярки като стрели ме пронизват,
напомняйки ми преди какво е било.
"За това как някога имаше дни
в който в диво очакване тръпнех,
да видя твойте омайни очи,
да изпадна в екстаз щом ги зърнех.
Да погледам как небрежно отмяташ коси,
а в мен всичко от радост да скача.
Да чувам как смехът ти сладко звъни
и сърцето ми диво да заподскача."
Часовникът тракна, стрелката е вече на пет.
Завърнах се тук тялом а духом съм там,
където все още мога да гледам към теб
и да чувствам, че съм все още желан.
Лениво се влачи по белия борд тая стрелка
и времето по-бавно сякаш тече от преди
Сепнат разбрах че блян е това –
и злощастно отпуснах уморени гърди.
© Joakim from the grave Todos los derechos reservados