10.05.2018 г., 19:47

Сън

627 0 0

Три след полунощ е – спряло е времето сякаш.
Не тиктака часовникът както го правеше вчера.
Все още съм буден и никакъв сън не ме хваща,
спи целият град, а за мен сънят е химера.

 

Ден подир ден и нощ след нощ се изнизват
и текат във все същото скучно русло
Спомени ярки като стрели ме пронизват,
напомняйки ми преди какво е било.

 

"За това как някога имаше дни
в който в диво очакване тръпнех,
да видя твойте омайни очи,
да изпадна в екстаз щом ги зърнех.

 

Да погледам как небрежно отмяташ коси,
а в мен всичко от радост да скача.
Да чувам как смехът ти сладко звъни
и сърцето ми диво да заподскача."

 

Часовникът тракна, стрелката е вече на пет.
Завърнах се тук тялом а духом съм там,
където все още мога да гледам към теб
и да чувствам, че съм все още желан.


Лениво се влачи по белия борд тая стрелка
и времето по-бавно сякаш тече от преди
Сепнат разбрах че блян е това –
и злощастно отпуснах уморени гърди.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...