valencia_isabella (Bella)
9 213
2 jun 2020, 16:22  

Сън 

  Poesía » Civil
1611 3 7

СЪН

 

Надигна се Ботев от гроба си черен,
от земята по-черна съзря свободата,
обърна се в него сърце му сломено –
гърчи се пак на Балкана снагата.

 

Чужди и свои огъват народа,
в люлка омайват съня му свободен.
Свобода ли празнува сърцето покорно,
духът опиван, духът всенароден?!

 

Сирени изправят раята на крак,
но не затова е молил юнакът.
Сирената днес е заветния знак,
с който се буди минутно глупакът.

 

Почит не искат героите родни,
нито поклон и памет погрешна,
не в окови да се будим свободни.
Духът на героя с тъга ни посреща.

 

Къде свободата съзираш народе?!
Душата ти днес е по-окована,
мечът ласкаво те пробожда,
сърцето ти жива е, кървава рана.

 

Спи Балканът, а Ботев проклина
вековната мъка на славен народ.
За мило отечество, за свободна родина
милее борецът над черния гроб.

 

valencia_izabella

© Bella Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??