Надигна се Ботев от гроба си черен,
от земята по-черна съзря свободата,
обърна се в него сърце му сломено –
гърчи се пак на Балкана снагата.
Чужди и свои огъват народа,
в люлка омайват съня му свободен.
Свобода ли празнува сърцето покорно,
духът опиван, духът всенароден?!
Сирени изправят раята на крак,
но не затова е молил юнакът.
Сирената днес е заветния знак,
с който се буди минутно глупакът. ...