Сън
СЪН
Надигна се Ботев от гроба си черен,
от земята по-черна съзря свободата,
обърна се в него сърце му сломено –
гърчи се пак на Балкана снагата.
Чужди и свои огъват народа,
в люлка омайват съня му свободен.
Свобода ли празнува сърцето покорно,
духът опиван, духът всенароден?!
Сирени изправят раята на крак,
но не затова е молил юнакът.
Сирената днес е заветния знак,
с който се буди минутно глупакът.
Почит не искат героите родни,
нито поклон и памет погрешна,
не в окови да се будим свободни.
Духът на героя с тъга ни посреща.
Къде свободата съзираш народе?!
Душата ти днес е по-окована,
мечът ласкаво те пробожда,
сърцето ти жива е, кървава рана.
Спи Балканът, а Ботев проклина
вековната мъка на славен народ.
За мило отечество, за свободна родина
милее борецът над черния гроб.
valencia_izabella
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bella Всички права запазени
