Празни погледи на всеки булевард,

взор втренчен в 'някога-тогава',

празни улици в препълнения град,

вихрушка в бездънната омая

на мисълта, че вечни сме ...

И вечни сме, щом все за утре мислим,

мига презрем небрежно за безсмислен,

и минало сме, щом с хладен поглед -

от призрака на нашто днес по-блед,

вървим към чаканото утре ...

Умира всичко без искрицата в очите,

а срещнеш ли я, знаеш, че си жив,

въртят се бавно в грамофона дните,

но прави те звука му по-щастлив,

омайва те и прави те дете...

За миг, за час, дори за ден,

дори за нощ, когато в нежен унес,

забравиш, че си пленник в вечен плен,

събудиш се и изживееш твойто днес

под палещия поглед на звездите...