Празни погледи на всеки булевард,
взор втренчен в 'някога-тогава',
празни улици в препълнения град,
вихрушка в бездънната омая
на мисълта, че вечни сме ...
И вечни сме, щом все за утре мислим,
мига презрем небрежно за безсмислен,
и минало сме, щом с хладен поглед -
от призрака на нашто днес по-блед,
вървим към чаканото утре ...
Умира всичко без искрицата в очите,
а срещнеш ли я, знаеш, че си жив, ...