27 мар. 2019 г., 08:40

Сън

638 0 0

 

 

 

Празни погледи на всеки булевард,

взор втренчен в 'някога-тогава',

празни улици в препълнения град,

вихрушка в бездънната омая

на мисълта, че вечни сме ...

И вечни сме, щом все за утре мислим,

мига презрем небрежно за безсмислен,

и минало сме, щом с хладен поглед -

от призрака на нашто днес по-блед,

вървим към чаканото утре ...

Умира всичко без искрицата в очите,

а срещнеш ли я, знаеш, че си жив,

въртят се бавно в грамофона дните,

но прави те звука му по-щастлив,

омайва те и прави те дете...

За миг, за час, дори за ден,

дори за нощ, когато в нежен унес,

забравиш, че си пленник в вечен плен,

събудиш се и изживееш твойто днес

под палещия поглед на звездите...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Младенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...