27 мар. 2019 г., 08:40

Сън

640 0 0

 

 

 

Празни погледи на всеки булевард,

взор втренчен в 'някога-тогава',

празни улици в препълнения град,

вихрушка в бездънната омая

на мисълта, че вечни сме ...

И вечни сме, щом все за утре мислим,

мига презрем небрежно за безсмислен,

и минало сме, щом с хладен поглед -

от призрака на нашто днес по-блед,

вървим към чаканото утре ...

Умира всичко без искрицата в очите,

а срещнеш ли я, знаеш, че си жив,

въртят се бавно в грамофона дните,

но прави те звука му по-щастлив,

омайва те и прави те дете...

За миг, за час, дори за ден,

дори за нощ, когато в нежен унес,

забравиш, че си пленник в вечен плен,

събудиш се и изживееш твойто днес

под палещия поглед на звездите...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Младенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...