VWtM (Янчо)
17 9
5 may 2006, 9:15

Сън 

  Poesía
740 0 4

В зората на залеза виждам светът,

как бавно потъва и тлее мигът.

Разделям се с теб, дано си разбрал,

че грешно моят живот си живял.

 

Обръщам се, мрак от сянка обвит,

дали ще намеря пътя си скрит?

Тръгвам, не зная къде и кога,

за да стигна свойта звезда.

 

Оставям и теб, моя вярна любов

с твоята нежност, взел само твоя обков.

Да те виждам в съня и сънувам наяве,

само това... за мен ще остане.

 

Но следваш ме, както следвах те аз

и казваш “АЗ МОГА”, но с полуглас.

Силата даваш ми, давам на теб...

Любовта мълви, аз казвам... напред!

 

Душата... прободе на зората лъчът

и стопли я с нежност, любов и мигът,

във който исках и можех. Аз съм!,

остана вечен във краткия сън.

© Янчо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И кое е това аз?
  • хъх, объркал си се значи Оставих едно мое аз, което обичах, но все пак трябваше да оставя.
  • Не знам, какво да мисля за това стихотворение. Ще го оставя без оценка, защото се обърках по отношение на пола ти. Така, както си го написал излиза, че любовта ти е мъж или просто не си обърнал внимание, какво си написал или си жена криеща се зад мъжки псевдоним и ако е така не си се усетила, че се издаваш! Какво точно имам в предвид? В първия ти куплет втория стих е директно обръщение към същество от мъжки пол, цитирам: "Разделям се с теб, дано си РАЗБРАЛ,
    че грешно моя живот си ЖИВЯЛ!" Като се позамисля, би могло да се тълкува и в смисъл, че се разделяш с твой Аз, който не си харесвал, но по-нататъка така се развиват нещата, че любовта, с която се разделяш също, като че ли се припокрива с лицето от мъжки пол в първия куплет, втория стих. Ако беше Азис щях да ти напиша една петица, защото има и други трески за дялкане, но при това положение "делото" остава висящо!))))
  • "В зората на залеза виждам светът,

    как бавно потъва и тлее мигът."
    АПЛОДИСМЕНТИ!!!

Propuestas
: ??:??