5.05.2006 г., 9:15

Сън

1K 0 4

В зората на залеза виждам светът,

как бавно потъва и тлее мигът.

Разделям се с теб, дано си разбрал,

че грешно моят живот си живял.

 

Обръщам се, мрак от сянка обвит,

дали ще намеря пътя си скрит?

Тръгвам, не зная къде и кога,

за да стигна свойта звезда.

 

Оставям и теб, моя вярна любов

с твоята нежност, взел само твоя обков.

Да те виждам в съня и сънувам наяве,

само това... за мен ще остане.

 

Но следваш ме, както следвах те аз

и казваш “АЗ МОГА”, но с полуглас.

Силата даваш ми, давам на теб...

Любовта мълви, аз казвам... напред!

 

Душата... прободе на зората лъчът

и стопли я с нежност, любов и мигът,

във който исках и можех. Аз съм!,

остана вечен във краткия сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И кое е това аз?
  • хъх, объркал си се значи Оставих едно мое аз, което обичах, но все пак трябваше да оставя.
  • Не знам, какво да мисля за това стихотворение. Ще го оставя без оценка, защото се обърках по отношение на пола ти. Така, както си го написал излиза, че любовта ти е мъж или просто не си обърнал внимание, какво си написал или си жена криеща се зад мъжки псевдоним и ако е така не си се усетила, че се издаваш! Какво точно имам в предвид? В първия ти куплет втория стих е директно обръщение към същество от мъжки пол, цитирам: "Разделям се с теб, дано си РАЗБРАЛ,
    че грешно моя живот си ЖИВЯЛ!" Като се позамисля, би могло да се тълкува и в смисъл, че се разделяш с твой Аз, който не си харесвал, но по-нататъка така се развиват нещата, че любовта, с която се разделяш също, като че ли се припокрива с лицето от мъжки пол в първия куплет, втория стих. Ако беше Азис щях да ти напиша една петица, защото има и други трески за дялкане, но при това положение "делото" остава висящо!))))
  • "В зората на залеза виждам светът,

    как бавно потъва и тлее мигът."
    АПЛОДИСМЕНТИ!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...