9 mar 2023, 14:41

Сън

  Poesía » Otra
824 0 0

Древни, тъмни сили, чувам, 

се мъкнат към вратата, 

и вещици, задъхани, като от чума, 

готвят бебенца в гората. 
 

Над котлите се навеждам

с молитва във нощта

и кръвта от моите вени

бавно теква в тъмнината.

 

Тъжни ручеи бавно рукват, 

поруменели от кръвта, 

и рубиненочервени се усукват

сълзите ми в нощта. 
 

“Ела, убий ме, вземи ми всичко, 

да сключим сделка, Сатана. 
Ела, убий ме, нищо, нищо

аз не искам, но душа, 

 

която се излива в стихове,

пълна с скръб поетическа душа.

Ах, само да те имаше, 

страшни, страшни, Сатана…”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...