Mar 9, 2023, 2:41 PM

Сън

  Poetry » Other
818 0 0

Древни, тъмни сили, чувам, 

се мъкнат към вратата, 

и вещици, задъхани, като от чума, 

готвят бебенца в гората. 
 

Над котлите се навеждам

с молитва във нощта

и кръвта от моите вени

бавно теква в тъмнината.

 

Тъжни ручеи бавно рукват, 

поруменели от кръвта, 

и рубиненочервени се усукват

сълзите ми в нощта. 
 

“Ела, убий ме, вземи ми всичко, 

да сключим сделка, Сатана. 
Ела, убий ме, нищо, нищо

аз не искам, но душа, 

 

която се излива в стихове,

пълна с скръб поетическа душа.

Ах, само да те имаше, 

страшни, страшни, Сатана…”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...