Сън

Древни, тъмни сили, чувам, 

се мъкнат към вратата, 

и вещици, задъхани, като от чума, 

готвят бебенца в гората. 
 

Над котлите се навеждам

с молитва във нощта

и кръвта от моите вени

бавно теква в тъмнината.

Тъжни ручеи бавно рукват, 

поруменели от кръвта, 

и рубиненочервени се усукват

сълзите ми в нощта. 
 

“Ела, убий ме, вземи ми всичко, 

да сключим сделка, Сатана. 
Ела, убий ме, нищо, нищо

аз не искам, но душа, 

която се излива в стихове,

пълна с скръб поетическа душа.

Ах, само да те имаше, 

страшни, страшни, Сатана…”