7 may 2007, 10:07

сън

  Poesía
1.2K 1 1
Аз виждам те и ден и нощем,
виждам хубавите ти очи пред мен
и устните ти чувствам как докосвам
с поглед, от любов опиянен.

Видях те в съня си, приятелко моя,
обляна от слънцето в злато и блясък
и чувах гласът ти в рева на прибоя,
обливащ със пяна мокрият пясък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Панчо Карамфилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошъл, Панчо!
    Хареса ми твоето начало!
    Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....