7 may 2007, 10:07

сън

  Poesía
1.2K 1 1
Аз виждам те и ден и нощем,
виждам хубавите ти очи пред мен
и устните ти чувствам как докосвам
с поглед, от любов опиянен.

Видях те в съня си, приятелко моя,
обляна от слънцето в злато и блясък
и чувах гласът ти в рева на прибоя,
обливащ със пяна мокрият пясък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Панчо Карамфилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошъл, Панчо!
    Хареса ми твоето начало!
    Поздрави!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...